Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей. Също така се счита, че той е слязъл да търси Евридика в близката пещера Дяволско гърло.

Легендата за Орфей

Орфей бил син на Калиопа и Аполон. Според гръцкия мит той бил най-добрият музикант и поет, чиито песни омагьосвали дивите зверове и карали дори скалите и дърветата да оживеят. Орфей бил един от аргонавтите, а когато някой от тях трябвало да мине през острова на Сирените, неговата музика била тази, която спасявала екипажа от гибел.

Когато Евридика - жената на Орфей, умряла след ухапване от змия, Орфей отишъл в подземния свят, за да си я върне. Легендите разказват, че мястото, където той отишъл, за да си върне Евридика е Дяволското Гърло / 20 км от Гела/.

Неговите песни били толкова хубави, че Хадес най-накрая се съгласил Евридика да се завърне в живия свят. Обаче Орфей трябвало да спази едно условие: да не обръща поглед назад, докато води Евридика нагоре. И точно преди двамата да стигнат до горния свят, Орфей погледнал назад и Евридика потънала отново в подземния свят.

Орфей бил неутешим при повторната загуба на жена си. Той избягвал компанията на жени и странял от обикновените човешки радости. Група вакханки, поклоннички на Дионис, се натъкнали на Орфей един ден, докато той седял и свирил под едно дърво. Те го нападнали, замеряли го с камъни, дървета, и всичко, до което могли да се докопат. Обаче музиката на Орфей била толкова хубава, че омагьосала дори и неодушувените предмети, и всичко, което било запратено по него, не го удряло. Най-накрая вакханките го нападнали със своите собствени ръце и го разкъсали на парчета. Главата на Орфей се понесла по течението на река Гела, като все още пеела и се спряла да почине едва на остров Лесбос.

Втората легенда е свързана с края на Второто българско царство. Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир, патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в местния манастир. Той е опожарен през 17 век и е сринат със земята. В началото на 20 век местните хора решават да построят църква на мястото на манастира и попадат на гроб, в който е погребан глава на православна църква - в седнала поза, със скиптър във формата на две змийски глави и златна огърлица. Старите хора казват, че родителите им са виждали скиптъра преди да изчезне. Разкопките до църквата показват наистина гроб, в който може да се седи, но празен. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е едва на 20 километра от Гела.